С отминаването на суетнята около Коледа и Нова година отново идва времето в студените зимни дни и дълги вечери спокойно да се посветим на любима книга. Както показа последното издание на Софийския международен панаир на книгата, провело се от 10 до 15 декември в НДК, на българския пазар не липсват заглавия, нито читателски интерес към тях. Но книгата е съдържание, а не форма и нашето съвремие ни предлага различни начини да се докоснем до света на любимия си автор.

За някои читатели е важно удобството във всякакви ситуации и възможността всичките им книги да са събрани на едно място в електронен четец. За други триизмерната хартиена книга остава изключително важна за цялостното читателско преживяване. Десислава Алексиева, председател на Управителния съвет на Асоциация Българска книга (АБК), открои в интервю тенденциите в потребителското поведение и начина, по който хората възприемат текста, учат и се отнасят към книгите.

Аудиокнигите в момента са изключително популярна тенденция, посочва Алексиева. Интересът към тях е извънредно голям, защото те представляват много удобен начин за възприемане на съдържание и обогатяване на четенето - не е необходимо да седнеш и да разгръщаш книгата, можеш да комбинираш слушането й с дейности, които не изискват голяма концентрация като пътуване в градския транспорт или домакинстване.

Същевременно механизмът за разпространението им най-често чрез стрийминг платформи осигурява много добра защита на авторските права за издателствата и отчитане на търсенето. Те са един много устойчив начин за разпространение на авторско съдържание и авторски текстове, допълва Алексиева.

Също така лесно се включват в ежедневието на хората от ранна възраст. В скандинавските държави например в момента аудиокнигите, по думите на Алексиева, сериозно изместват четенето на хартиен или електронен носител. При този носител на съдържание интересът нараства и тенденцията със сигурност е възходяща, посочва председателката на АБК. 

В цяла Европа интересът към аудиокнигите нараства и се очаква тази година пазарът да достигне оборот от 1,66 млрд. евро, сочат данни на компанията за пазарни анализи "Статиста" (Statista). Прогнозираният годишен растеж е 7,05 процента, което ще доведе до нарастване на пазара до 2,18 млрд. евро към 2029 година, като броят на читателите ще се повиши до 228,7 милиона. В глобален мащаб най-големият пазар остават САЩ, където се очаква през 2025 г. оборотът да достигне 4,256 млрд. долара (3,878 млрд. евро).

В Европа нарастващата популярност на аудиокнигите отразява промяната на предпочитанията към дигиталните медии, особено сред по-младите читатели, сочи анализът.

Същевременно пазарът на електронни книги, макар да запазва положителната тенденция както в световен, така и в европейски мащаб, нараства значително по-бавно.

За Европа се очакват приходи от 2,37 млрд. евро през 2025 г. и годишен темп на растеж от 0,63 на сто, което ще доведе очаквания обем на пазара до 2,40 млрд. евро към 2027 година, сочат данните на "Статиста". Броят на читателите се очаква да достигне 97 милиона към 2027 година.

В сравнение с физическите книги електронните често се продават на сравнително високи цени и потребителите всъщност не получават очакваната по-благоприятна цена заради спестените разходи за печат и разпространение, сочи анализът на "Статиста".

В България пазарът на електронни книги не е особено добре развит и хората не са свикнали да купуват електронни книги, посочва Алексиева. Поради тази причина и издателствата рядко купуват правата за разпространението им. Издаването на книга в електронен формат е скъп и времеемък процес, който трябва да отговаря на специални условия за защита на съдържанието срещу нелицензирано копиране. За правата за издаване на всяка електронна книга издателите плащат отделен лиценз. Когато обаче няма достатъчно развит пазар, това усилие не е оправдано - то се превръща в инвестиция, която не може да се изплати. Така, предвид слабото търсене на нашия пазар, издателите нямат достатъчно голяма мотивация да се насочат към издаване на много електронните книги.

Между политиката на отделните издателства има различия, но като цяло у нас съотношението на заглавията в електронен и хартиен формат по изчисления на АБК е около 1 към 10, посочва Алексиева.  

Друг проблем пред развитието на пазара е, че голяма част от заглавията, които излизат в електронен формат, стават жертва на кражба на интелектуална собственост и се разпространяват в сайтове за пиратско съдържание. Ако книга, която е бестселър, за един ден бъде свалена 40 000 пъти само за един ден от подобен сайт, това не се отчита като увеличаване на интереса към закупуване на електронни книги, и издатели,и автори и издатели не получават заплащане за труда си, подчертава председателката на АБК.

Същевременно от 2025 г. влизат в сила и нови изисквания на ЕС за достъпността на електронното съдържание (по т. нар. Европейски закон за достъпността), които поставят нови предизвикателства пред издателите на електронно съдържание. Тези изисквания имат за цел не само да дадат достъп на напълно незрящи хора, но и на хора с нарушено зрение, възрастни читатели, хора с дислексия. Информацията трябва да бъде структурирана така, че да може да бъде се прехвърля от текст към реч. Специалните изисквания към електронните книги включват също така възможност за увеличаване на шрифта и съдържанието да е структурирано по начин, улесняващ четенето. Това включва адаптиране на шрифта, на структурата на текста, на графичното оформление, обяснява Алексиева.

Асоциация "Българска книга" в този контекст работи по големия европейския проект за достъпност APACE, в рамките на който се разработват инструменти, улесняващи създаването на по-достъпни електронни книги, включително за хора със зрителни нарушения.

Като подход за по-добра защита на интелектуалната собственост при електроните книги Алексиева препоръчва актулизация на законодателството и въвеждане на т.нар. интернет блокинг, т.е. не носителите на авторски права трябва да доказват, че правата им са нарушени, а по сигнал да се блокира интернет съдържанието и разпространителите трябва да докажат, че то е лицензирано, за да могат да го разпространяват. Това е промяна, която от много години се работи в ЕС и българското законодателство трябва да бъде хармонизирано, за да се защитят правата на автори и издатели.

В много европейски държави електронните книги имат сериозно присъствие, макар по никакъв начин да не  изместват от хартиения носител. Всъщност в европейски мащаб дори се наблюдава тенденция за завръщане към хартиения носител - хартиените книги се възприемат като по-устойчиви, по-дoбри от гледна точка на възприемане на текста. Това е в сила и за образованието, например в скандинавските държави, където след преминаването към изцяло електронни учебници в момента има завръщане към хартиения учебник, за да бъдат постигнати по-добри резултати, посочва председателката на АБК.